Пиесата разказва историята на последните обитатели на отдалечено странджанско село. Герои чудаци, които живеят там, където пътят свършва... Техният опит да оцелеят духовно и финансово е колкото смешен, толкова и безнадежден... Защото „проблемите са като бълхите – не знаеш от къде ще ти изкочат. А откакто помня тая България – все проблеми има.”
„Старо село накрай света” е наситена с изключително силно чувство за хумор, пиперлив език, самобитни характери и ситуации, които изненадват със своята изобретателност. Не случайно е най-успешната и най-дълго играна пиеса на големия поет и драматург.
За съжаление, светът, описан в нея, си отива безвъзвратно. А с него и хората, изповядващи човечност.
12 февруари 2025 г. /19 ч. - НЕ БЯХ АЗ
Театралната постановка "Не бях аз" с участието на обичаните български актьори Христо Шопов и София Кузева-Чернева е събитие, което събужда спомени и вълнения у поколения зрители. Този театрален проект е уникален, защото носи в себе си продължението на култовия филм "Вчера", който завладя сърцата на много хора още през 80-те години. Режисиран от Лиза Шопова и създаден по текст на Владо Даверов, "Не бях аз" разказва историята на Иван и Дана, които се срещат тридесет и пет години по-късно – на същото място, където някога са изпитвали първите си любовни трепети. Връщането към емблематичните герои от "Вчера" е смело и дръзко решение, което изправя зрителите пред въпросите на времето, миналото и неизреченото. Дали една единствена целувка от младостта може да свързва двама души през десетилетията? Постановката поставя именно този въпрос и въвлича публиката в историята на Иван и Дана, които срещат съдбата лице в лице и се опитват да разберат дали чувствата от миналото все още имат място в настоящето. Със завладяващата музика на Кирил Маричков, "Не бях аз" се превръща в едно пътешествие, изпълнено с носталгия и емоции. Мелодиите допълват драматургичната нишка на пиесата и засилват емоционалното въздействие на историята, която ще докосне всеки, преживял младостта с несбъднати мечти и въпроси за истинската любов. Сюжет и връзката с филма "Вчера": Връзката между Иван и Дана, която зрителите помнят от филма, е в центъра на пиесата. Постановката задава въпроса дали любовта, която някога е била толкова силна, може да преживее изпитанието на времето и промените в живота. Важността на миналото в контекста на настоящето е основен мотив в постановката, която съчетава носталгия и съвременност. Христо Шопов и София Кузева-Чернева създават образи, които са едновременно близки до зрителите и символични за цяла епоха. Техните изпълнения съживяват историята и придават дълбочина на героите, които преминават през лични и емоционални катарзиси. Режисурата на Лиза Шопова носи иновативен подход към класическите теми на любовта, съдбата и носталгията, като придава на постановката модерен и емоционално зареден контекст. Постановката засяга теми като непостоянството на човешките чувства, съжалението за неизреченото и въпросите, които времето оставя без отговор. Чрез диалога между героите, зрителите са изправени пред личните си спомени и преживявания. "Не бях аз" поставя под въпрос концепцията за "втората възможност" и дали тя може да промени живота на хората, когато те вече са натрупали житейски опит и разочарования. Сценографията на Анелия Райков и музиката на Кирил Маричков допринасят за създаването на завладяваща атмосфера, която прави постановката не само драматична, но и естетически въздействаща.
